Ако сте прекрачили 40-те и изведнъж забелязвате, че старите трикове за отслабване вече не действат – не си въобразявате. Наистина има нещо специфично в тази възраст, което прави тялото по-устойчиво на промени и по-склонно да трупа килограми.
До този извод стигат учени от Федералния изследователски център по хранене и биотехнологии, след като в продължение на пет години следят близо 30 000 души. Резултатите са публикувани в реномираното научно списание Nutrients.
Екипът, ръководен от академик Дмитрий Никитюк, стига до доста провокативен извод: класическите методи за борба с килограмите буквално губят ефективност след 40-годишна възраст. Нещо повече – познатият на всички индекс на телесна маса (ИТМ), с който обикновено си мерим „нормалността“, всъщност може да заблуждава и лекари, и пациенти.
Защо 40 и 50 години са преломни моменти
Изследването показва ясна зависимост от възрастта. Критичните промени в организма, водещи до метаболитни проблеми, всъщност започват още на 30, но рязко се ускоряват след 40-те и достигат своя пик около 50-годишна възраст. А последствията от затлъстяването никак не са за подценяване.
„Клиничното значение на затлъстяването не се определя само от натрупването на излишни мазнини, а от целия набор от метаболитни последствия – нарушен липиден профил, инсулинова резистентност, хронично възпаление“, обяснява академик Никитюк.
Учените посочват три основни механизма, които на практика „запалват фитила“ на тази метаболична бомба със закъснител:
♦ Свързана с възрастта саркопения – след 40-те мускулната маса започва постепенно да намалява, като мястото ѝ заема мастна тъкан.
♦ Хормонални промени – при жените в менопауза рязко спада нивото на естрогените, а при мъжете постепенно намалява тестостеронът. В резултат мазнините се преразпределят към опасната висцерална зона (около коремните органи).
♦ „Метавъзпаление“ – висцералната мазнина всъщност се държи като своеобразен хормонален орган, отделящ вещества, които поддържат хронично възпаление в тялото. Именно то е благодатната почва за развитие на диабет и сърдечно-съдови заболявания.
Какво всъщност се случва с тялото
Цифрите от изследването говорят сами по себе си. Опасната комбинация от ниска мускулна маса и висока висцерална мазнина при мъжете нараства от 24,6% във възрастовата група 30-39 години до цели 42% при хората между 60 и 69 години. При жените промяната е дори по-рязка – скок от 13,7% в групата 40-49 години до 22,4% при жените на 50-59 години.
Анализът на хранителните навици на участниците показва колко разпространено е небалансираното преяждане. Средният дневен калориен прием при мъжете е бил 2700 килокалории, а при жените – 2192 килокалории, което значително надвишава препоръчителните норми за хора със заседнал начин на живот. Но истински тревожен е не толкова количеството, колкото качеството на храната: трима от всеки четирима участници със затлъстяване – 75,6% от мъжете и 72,1% от жените – консумирали наситени мазнини над допустимата норма, а 85% от мъжете и 72,7% от жените не са получавали достатъчно хранителни фибри.
Освен това при почти половината участници е установен недостиг на витамин D, а при всеки пети – реален дефицит.
„Скритият глад“: капанът за отслабващите
Изследването разкрива един доста парадоксален феномен на съвременното хранене. Учените от центъра вече бяха доказали т.нар. „скрит глад“ – състояние, при което човек приема твърде много калории с ежедневната си храна, но организмът му на практика гладува за микроелементи и витамини.
Новото проучване потвърждава: излишъкът от калории по никакъв начин не компенсира липсата на витамини и минерали. Още повече – високо калорийната диета, богата на наситени мазнини и захар, създава истински порочен кръг: „празните“ калории водят до затлъстяване, а недостигът на микронутриенти поддържа хроничното възпаление в тялото.
Сред най-честите дефицити са: липса на витамин D при 96,7% от участниците, недостиг на фолати при 83,3%, както и дефицит на витамин B1, калций и магнезий. Особено обезпокоителен е фактът, че при постменопауза рязко се повишава нивото на феритин успоредно с понижаването на естрадиола – комбинация, която сигнализира за системно възпаление в организма.
Какво да правим: стратегия за следващото десетилетие
„Скрининг с количествена оценка на хранителния статус трябва да започва още на 30-годишна възраст, последван от профилактичен мониторинг на 40 и по-засилен контрол на 50 години“, формулира ясен алгоритъм академик Никитюк.
Класическата антропометрична оценка чрез ИТМ вече се смята за недостатъчна. Лекарите и учените настояват, че диагностиката на затлъстяването трябва задължително да включва и метаболитни биомаркери. Само комплексният подход – биоимпедансна анализа, оценка на телесния състав, биохимични показатели и количествен анализ на храненето – позволява навреме да се засекат рисковете и да се изготви персонализиран хранителен режим, съобразен с конкретния човек.
Проучването е проведено сред жители на Централния федерален окръг на Русия – предимно хора с висше образование, среден доход и офис работа. Това на практика описва портрета на типичния съвременен градски жител, което прави изводите на учените актуални и извън границите на страната, в която е направено изследването.
