В своята книга „Ракът – Най-големият срам за медицината!” Ноел Батън прави едно невероятно изследване на 42 пациенти, болни от рак, които са постигнали ремисия на заболяването, продължило повече от 4 години. Много психолози са документирали, че ракът не е болест убиец, а е потиснатото или гневнонастроено състояние на ума, което всъщност е убиеца. Освен химическите, електрически и дихателните фактори, които допринасят за рака, по–голямата част от хората, страдащи от рак, са заболели, защото се самоосъждат и самопреценяват по начин, който променя метаболизма им и го превръща в саморазрушителен, защото самите те са си изградили мислене, което е саморазрушително.
„Вярвам, че ракът е просто начинът на природата да ни каже, че подходът и разбирането ни за живота досега е напълно грешен, че сега е време да опитаме друг подход, който да ни накараме да се чувстваме пълноценни и доволни от самите себе си и да ни приближи до светоусещането да виждаме всяко нещо в добра, положителна светлина, вместо в отрицателна, и така да разберем как действа и живее природата”, споделя Ноел Батън и описва четирите типа личности, които най-често са атакувани от ракови заболявания.
Личноста на човека “да запазим мира” /мир да има/ – (предимно жени)
В резултат на множеството случаи на лечение на раково болни, аз считам, че съществуват три основни вида личности и характери на раково болни пациенти. Една група от хора развиват рак, просто защото имат трудности да говорят вкъщи, когато техните чувства са наранени или когато това, което искат да кажат, ще причини разправии, поради което те потискат чувствата си години наред, само и само за да запазят спокойствието и мира. Тези хора често си избират за съпруг човек със заповеднически и командаджийски /потиснически/ характер и често живеят благоразумен и поносим, търпим живот без много външно видими проблеми. Всички проблеми си остават вътрешни в семейството. На околните и външни хора те изглеждат сякаш имат добър живот и обикновено сами си внушават, че е така, за да оправдаят потисната си вътрешна неудовлетвореност и недоволство. И тогава, когато това дълго продължаващо неудовлетворение завърши и излезе наяве с някоя сериозна загуба, като смъртта на любим човек или загубата на благоденствие и преуспяващ живот, тяхната имунна система не е способна да се справи със свръхтовара и напрежението и ракът започва да се развива.
Личността на “наслаждаващия се на трудностите” – (предимно жени)
Типичното за тази група хора е, че те сякаш изглежда вземат погрешните решения в живота си и накрая избират брачен партньор, който на пръв поглед е свестен и е подходящ за тях, но съвместният им живот не върви. Тъй като тези хора са развили в себе си убеждението, че не в действителност не заслужават да бъда щастливи, те сякаш упорито и постоянно пилеят парите си и отхвърлят истинските неща, които могат да ги направят щастливи, и хората около тях могат да видят и открият тяхното нещастие, но самите те не успяват. По същия начин, когато тяхното продължително неудовлетворение завърши със сериозна загуба, като смъртта на любим или поредната пета или шеста раздяла и неуспешна любовна връзка, тяхната имунна система е неспособна да се справи със свръхтовара и ракът се развива.
Личността на човека “провалът в семейството” – (предимно мъже)
Тази група хора обикновено са изградили по-голямата част от живота като са били организирани личности и разчитат на тяхната организираност и такива способности, за да успеят в живота, което означава, че харесват себе си и това, което правят, само когато нещата са организирани и вървят гладко по план. Това означава също, че когато загубят бизнеса си или източника си на доходи преди да се пенсионират, техният първоначален план за развитие и съхранение на брачната им връзка и семейството изчезва и рухва, и те незабавно приемат цялата вина, тъй като човекът с организаторски и лидерски начин на мислене винаги трябва посочи и знае в кого и къде е вината. Тъй като този еднопосочно мислещ човек е пропуснал и огромно количество от спонтанни изживявания, преживявания на богатото въображение в досегашния си живот, и никога не се е отпускал достатъчно, за да се наслади на простите неща, по мое мнение, понякога загубата на пари или на работа може често да се окаже скрита благословия за такъв тип човек. Дългият живот, ръководен от този начин на мислене, е причина тези хора да пропуснат много радост и наслада, и по този начин винаги са в напрежение, притеснени и разтревожени в по – голямата част на живота си, и когато тази тревожност се съюзи и съедини със сериозна финансова загуба, тяхната имунна система не е способна да се справи, и те развиват рак.
Личността на “преуспелия герой” – (предимно мъже)
Тази група хора сякаш имат мисия да докажат нещо, но не знаят какво е то. Те искат да постигнат знаменити успехи в живота си, но в същото време не отделят необходимото време, за да организират и вкарат живота си в ред, така че да могат да спрат в края на всеки ден и да си дадат малко предвидено време за отпускане. По всяко време, в който и момент да ги хванете, те винаги ще правят нещо в името на някаква кауза, но ако ги попитате за какво точно, те няма да знаят. Повечето хора от тази група са доста талантливи и способни, но нещата и задачите от живота винаги ги настигат и никога не свършват, като по този начин създават повтарящ се периодичен стрес и дисхармония, които пречат на техния потенциален успех, и когато тази неудовлетвореност, дисхармония завърши със сериозна загуба, като например смъртта на човек, с когото имат любовна връзка, или загубата на благоденстващ живот, имунната им система се оказва неспособна да се бори, и развива рак.
Много специалисти по ракови заболявания са документирали как повечето раково болни загубват способността си да изпитват радост и удоволствие, и тази загуба на емоции и чувства е резултат от невъзможността на ума да произвежда хормона dopamine /допамин/, който причинява състоянието на радост и задоволство. Много онкоспециалисти са установили също, че депресията освобождава повишено и свръхколичество от хормона кортизол /cortisol/, който извлича най-хранителните и качествените вещества от костите.
Съществуват множество медицински изследвания, проведени за да докажат, че ракът на практика може да бъде предвиден и предсказан от медицинските изследователи, като използват личностни анкети и въпросници, установяващи отличителните черти на характера, подобни на изброените от мен четири вида, като се добави и допълнителното развитие на чувството на безнадеждност след претърпяна загуба. Едно медицинско списание, което отразява това виждане, е: “Хроники на Академията на науките на Ню Йорк”, 1966 г. Още през 1802 г. група водещи английски лекари се обединяват в т.н. от тях “Общество за предотвратяване и лекуване на рака” и създават списък с 11 въпроса, които все още се използват от някои психолози в днешно време, за да се определи личността на раково болния пациент, и за да установят дали ракът може да се развива в определени групи от хора. Та, дори още тогава, е било известно, че ако на раково болните бъдат зададени правилните въпроси, личността на раково болния може да бъде установена. Откритията на това общество през далечната 1802 г., заедно с още няколко изследвания, могат да бъдат намерени и проучени в “Британското списание за медицинска психология”, 1956 г.
Истинската причина за рака е свръхактивното и пренатоварено съзнание и ум, които са резултат на неудовлетвореност.
Всяка от тези четири типа личността е просто различен вид проява и израз на ниско самочувствие и самоуважение и убеждение, зародено в детството, че те не са способни или, в някои случаи не са “добри” хора, и не заслужават да бъдат щастливи, и това чувство и убеждение може и трябва да бъде преодоляно и победено, за да бъде преодолян ракът.
Автор: Ноел Батън
~ от книгата: „Ракът – Най-големият срам за медицината!”
