За да пристигне твоят кораб, първо трябва да построиш пристанище

Как да намериш своя съвършен партньор

Скъпата Аби винаги казваше, че съпрузите не напускат съпругите си заради други жени. Моят го направи и се ожени за нея. Оказвайки се внезапно сама на трийсет и седем, аз потърсих спасение в работата си. Тя ми помогна да забравя мъчителния си развод. Предполагам, че съм могла да проявя интерес към някакъв партньор, но в продължение на три години не бях привлечена от никого.

Една моя приятелка наскоро беше ходила на семинар под надслов „Как да намериш своя съвършен партньор“. Тя ме предупреди, че ако не се чувствам достатъчно достойна да имам моя съвършен партньор или ако не вярвам с цялото си сърце, че той скоро ще се появи, по-добре да не се захващам с това. Тя описа стъпките така:

1. Направи дълъг списък с качествата, които харесваш в своя партньор.

2. Разгледай този списък внимателно и го съкрати до петнайсет неща, които смяташ за най-важни.

3. Огледай списъка отново и се увери дали той включва всички качества, които искаш да откриеш в някой друг човек. (Това е моментът за твоя собствен личен растеж.)

4. Създай отворено пространство в живота си, през което този човек да може да влезе, освобождавайки се от всички безперспективни връзки и случайни срещи.

5. Бъди благодарна на твоята Висша сила, че съвършеният ти партньор вече е на път. Не е нужно да търсиш партньора си или да форсираш нещата. Можеш да наблюдаваш как събитията се развиват, без да се тревожиш какъв ще бъде изходът. Просто можеш да се отпуснеш.

Бях готова да направя моя списък. Той включваше неща като: духовен човек; мъж с чувство за хумор; мъж, който променя света с онова, което прави; лоялен партньор; мъж, когото уважавам; мъж, който иска да живее до вода; и мъж, който знае как да се грижи за дамата си.

Докато пътувах на работа всеки ден, чувствах как нещата се нареждат в добра посока и благодарях на Провидението за намесата му в моя живот. Това беше процес от вътре навън, при който се стремях да разбера коя съм и какво искам да създам в живота си. Бях в състояние да надникна в бъдещето си и да ликувам. И вместо просто да търся съвършения си партньор, започнах да работя върху себе си, за да стана онзи партньор, който самата аз исках да бъда.

През този период посещавах курс по мениджмънт в болницата, в която работех. Ерик, нашият консултант, ни учеше на такива неща като мисията в една работа, визията, ценностите и партньорството. Възхищавах се на подхода му. Възхищавах се също на стегнатия му задник. Но мислите ми не отиваха по-далече, защото с моите близо сто седемдесет и три сантиметра височина, аз си представях по-висок мъж, може би около метър и осемдесет. А Ерик не беше дори на моя ръст.

Продължих да анализирам моите личностни и професионални качества, докато посещавах курса на Ерик. И взех решение в личен план повече никога да не влизам в брак, който няма духовна основа и споделени ценности.

Срещнах се също и с екстрасенс, просто защото ми беше забавно, и той ме попита:

– Как гледате на по-ниските мъже?

– Трябва ли да гледам по някакъв определен начин? – беше моят отговор.

Той продължи и ми каза, че партньорът на моя живот наистина знаел как да се грижи за една дама, бил много интелигентен и около него имало нещо, свързано с някакъв кънтри клуб. Добави също, че връзката ни ще върви много леко.

Месеци по-късно наех Ерик да проведе през уикенда курс по тиймбилдинг на морския бряг за моя персонал. Той ми предложи да ме закара дотам, за да обсъдим нещата. По време на разговора ни го попитах за адреса на офиса му, който иначе беше в град на два часа път от мен, и той ми отговори, че се намира на „Кънтри клъб роуд“.

През този уикенд ние се открихме по един нов начин. Между нас несъмнено имаше привличане, но никой от нас не знаеше какво да прави по-нататък. Той ми предложи да ме закара до вкъщи – което щеше да го отклони само с четири часа от пътя му!

Докато пътувахме, аз събирах смелост да му кажа, че съм привлечена от него. За щастие той се чувстваше по същия начин спрямо мен. Когато Ерик ме изпрати до вратата, той изглеждаше много смутен. По-късно ми призна, че не е знаел дали да ме целуне, или да се ръкува с мен. Минахме с компромисна прегръдка. Той си имаше правило да не излиза на срещи с клиентки. В действителност обаче нямаше никаква представа, че в случая се намесваше Провидението. На другата седмица се обади на шефа ми, за да поиска разрешение да се срещне с мен. След година на ухажване, през която двамата с Ерик се опознахме в достатъчна степен, стотина наши приятели и четиримата ни синове дойдоха на нашето сватбено тържество и благословиха къщата ни, която се намираше на езерен бряг.

Ако не бях избистрила моите собствени представи и ценности, аз нямаше да мога да ги търся в друг човек. Да, в моя списък не фигурираше изискването мъжът да е висок. И ако бях го включила, вероятно щях да се размина с Ерик – „моя съвършен партньор“. Той може и да не е висок на ръст, но начинът, по който живее живота си и по който се грижи за своята дама, го прави истински исполин.
Автор:  Кей Аленбоу