Пътят към ВЪТРЕШНИЯ МИР минава през молитвената медитация

„Без вътрешен мир не е възможно да има световен мир.“ – Далай Лама

Третият ДУХОВЕН ЗАКОН на съвършеното здраве е законът за вътрешния мир.

Едно от нещата, които откриваме в началото, когато тръгнем по пътеката на Съвършеното здраве, е, че ние воюваме със самите себе си. Гневим се на грешките си; мразим слабостите си; съпротивляваме се на новото, макар че ние самите го търсим… Искаме благосъстояние във всяко отношение, но не ни харесва цената, на която можем да го имаме.

Решаването на тези вътрешни конфликти е в разбирането и практикуването на Закона за вътрешния мир – онова спокойствие на духа, което не може да се обясни.

Субективно, но съвсем истинско, личното спокойствие е едно заземено чувство. Когато прогонваме грижите, болката, стреса, страха, ние започваме да забелязваме безбройните чудеса на света.

Вътрешният мир е разбирането, че всичко е наред, че Бог управлява всичко, дори когато нашият свят изглежда готов да се срути.

Вътрешното спокойствие идва, когато умствено, емоционално, духовно и понякога физически се освобождаваме от болестотворната ни обремененост с друг човек, с проблем или с нашите отговорности.

Вътрешният мир става реалност, когато преместим фокуса на вниманието си от проблема, който не можем да решим, към надеждата, че винаги има още един начин той да бъде решен. По този начин ние превъзмогваме проблема. По този начин позволяваме на тъгата и безпокойството да отпаднат. Блаженството, което остава, е вътрешният мир.

Майка ми беше нещо като световна шампионка по притеснения. От грижи не можеше да спи. За нея животът беше опасен и страшен; бъдещето – едно много лошо предчувствие. Миговете й на спокойствие наистина бяха много редки.
Замислим ли се със съжаление за миналото, с вътрешния ни мир е свършено.

Ако наистина искаме да извървим пътя към Съвършеното здраве и да достигнем целта „вътрешен мир и спокойствие“, трябва да преодолеем страха от бъдещето и съжалението за миналото. Но това са само най-големите пречки. Трябва още да заобикаляме дупките по този път, изпълнени със завист; да не се отклоняваме към нетърпеливостта; да не се навираме в задънените улички на своеволието; да внимаваме по покритите с лед мостове на непреклонността. Трябва да извървим пътя; пътуването към Съвършеното здраве не може да се извърши с паркирана в гаража кола.

Пътят към вътрешният мир минава през молитвената медитация – една забравена или погрешно разбирана практика. Медитацията, придружена с молитва, е отличен начин да се развие повишена чувствителност към всички сфери на живота. Тя е основното средство за постигането и поддържането на спокойствието и мира в душата.

Когато сме притеснени или атакувани, когато сме раздразнени или се самоотбраняваме, всъщност сме откъснати от потенциала си за съвършено здраве. Концентрираме се върху притесненията и страха и пропускаме да живеем.

Молитвената медитация ни помага да преместим вниманието си към настоящия момент и да контролираме ума и духа. Можем да забравим за грижите и да се открием за Божественото присъствие; да го осъзнаем.

Молитвената медитация се е превърнала в част от моя живот. Имам си своето „гнездо“ – един люлеещ се стол и масичка, върху която са струпани любимите ми вещи. Затворя ли вратата на стаята, седна ли в стола и веднага се настройвам на вълната на спокойствието и Божественото присъствие.

Медитирам веднъж на ден, за около 20 минути. Ако съм разтревожен – по-дълго или по няколко пъти на ден. Техниката, която прилагам, е най-простата: умът ми е буден, но му позволявам да се отпусне. Съзнателно не допускам негативни мисли и емоции. А после влизам в контакт с Бога и започвам да осъзнавам любвеобилното му присъствие, което обгръща всичко. Много пъти тихичко си повтарям думата „мир“. Това е моят начин да постигна спокойствие и мир; да успокоя напрежението и да бъда в хармония със света.

Това е моят начин за прилагане на Закона за вътрешния мир. Сигурно съществуват много други начини. Но всички те имат общ знаменател – съзнателното търсене на успокояването на ума, на концентрацията на духа, за да се постигне мир и спокойствие в душата.

Много хора свързват вътрешния мир с пасивност и релаксация, най-вероятно защото медитирането е представа за отпускане и бездействие. Всъщност, вярно е точно обратното: дълбокото чувство за душевен покой е съпроводено с прилив на голяма енергия. Това е състояние на ума, духа и тялото, от което произтичат най-ефективните ни действия.

Има случаи, когато напредването в пътуването се измерва с крачки, а не с километри. Ние се борим. Ведростта е изчезнала. Не намираме нищо, за което да изпитваме благодарност. Като че е изчезнала способността ни да даряваме и получаваме любов. Или пък сме гневни или депресирани. Или изпитваме чувство за вина; или пък се изживяваме прекалено отговорни за другите…

Искаме да даваме, опитваме се да помагаме, опитваме се да обичаме. Но всичките ни опити се провалят, попадаме все в задънени улици. Мирът и покоят, които търсим, ни убягват. Изчерпани сме от огромните усилия. Вътрешните конфликти пресушават ресурсите ни; душевният мир изчезва. Толкова сме погълнати от решаването на вътрешните си борби, че ни остава твърде малко енергия, за да направим нещо; ние просто присъстваме в света.

Проблемът не е в това, че ни липсва енергия, дори когато се чувстваме уморени. Енергия имаме. Проблемът е, че тя е разпокъсана. Необходимо ни е да намерим начин да я съберем, да стъпим на здрава основа. Законът за душевния мир ни дава тази основа.
Като начало трябва да обявим вътрешно примирие. Макар и за миг да си позволим да се оттеглим от битките. Да осъзнаем и битките, които водим, и изтощението.

Това осъзнаване ни извежда на критичен кръстопът: или обратно към битките, или към откъсване, освобождаване и душевен покой. Когато изберем да се откъснем и направим своята медитация, получаваме перспектива. Проумяваме, че вътрешните ни конфликти не са вечни. Това освобождава много енергия, която трябва да се впрегне в действие. Практикувайки медитация, ставаме все по-концентрирани и ведри. Емоционалната и духовната ни енергия бързо нараства. И се чувстваме отново готови за действие, отново заредени, обновени, способни да служим на другите.

Душевният покой генерира енергия, тъй като сме открили вътрешното спокойствие. Ефикасното използване на тази енергия означава, че сме по-малко склонни да хабим ценните си ресурси по съжаления, грижи, вина и нерешителност. Това е гигантска стъпка по пътя към Съвършеното здраве.

Практикуването на закона ни дава възможност да се превърнем в истински миротворци. Истински миротворци са не тези, които прекратяват свада или битка; истинските миротворци са онези, които даряват безоблачност и ведрина на собствената си душа. Тогава се изпълваме с положителни сили и с дух, който енергизира. И тъй като тази енергия се използва за добро, тя нараства, задоволява нашите нужди и е в състояние да помогне на другите.

Аз вярвам, че вътрешният мир е тази живототрептяща енергия, която може да излекува света.

От както свят светува, се водят войни, подписват се договори за примирие, които се нарушават непрекъснато, и отново се водят войни.

Решението на световните конфликти трябва да се търсят в самата личност и едва след това – извън нея. Аз вярвам, че само вътрешният мир е в състояние да доведе до трайна хармония в света.

Животът ни и светът около нас се променят от много прости наглед неща. Съзнателното търсене на спокойствие и мир е едно от тези действия.

Ако гледате сериозно на пътуването към Съвършеното здраве, станете миротворци – дайте мир на своята душа. Отпуснете се. Обновявайте се. Преразглеждайте живота си.
Станете приятели с неоспоримия Закон за вътрешния мир.

Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън