Изразяването на СЕБЕ СИ ♥ разтваря преглътнатата болка!

Как се раждат болестите ?

„Болестта се ражда, когато:

– Преглъщаш плача
– Преглъщаш обидата
– Преглъщаш гнева
– Млъкваш

Но тялото ти говори, въпреки потиснатите емоции.

То говори чрез върховете на пръстите, които удрят по масата.

То говори чрез краката, които клатиш под масата.

То говори чрез очите, които затваряш, докато преглъщаш.

То говори чрез паузите и треперещия глас.

То говори чрез учестеното дишане, докато стискаш зъби и юмрук.

Хората се разболяват, защото култивират и съхраняват преглътнатите енергии в сърцата си.
Не можеш да заметеш болката под килима.
Не можеш да заметеш ненаучен урок под килима.

Не знаеш как да преодолееш болката и млъкваш,
но вътрешният разговор започва и се въвличаш в мисли, които ти причиняват още болка и те разболяват. Които те владеят,
подчиняват и затормозяват. Самото терзание те разболява. Първо душата се възпалява.
После тялото се разболява.
Разболява те това, че се отдалечаваш от Светлината, че ѝ обръщаш гръб и това, че се мъчиш, мълчиш и пълзиш в тъмнината.

Изразяването на себе си разтваря преглътнатата болка!

Болката не е вечна.
Тя не слага точка.
Болката е запетая!

Трансформирай болката. Изрази я навън!
Преобразувай я в продуктивност.
Направи картичка, подарък, жест;
нарисувай стена, картина, камъче;
напиши бележка, писмо, стихотворение, книга.
Изпей болката в песен. Възпей я в текст.
Вземи маратонките. Поразходи ги. Тичай в парка.
Пусни си музика. Танцувай.
Спортувай. Тренирай.
Засади цвете. Засади дърво.
Подреди. Сортирай. Размести нещо.
Импровизирай рецепти.
Поливай дете с обич. Нахрани гладен.
Помогни на минувач. Разходи болен.
Говори на куче, приюти коте,
послушай песента на птиците.
Пренасочи енергията си върху нещата,
които ти носят спокойствие и блаженство.
Чети, изучавай. Излез от зоната си на комфорт.
Постави под съмнение начина си на мислене.
Не можеш да промениш начина си на мислене,
ако не можеш да промениш менюто си.
Синхронизирай убежденията си.
Измисли нещо креативно и велико.
Бъди доброволец. Участвай в благотворителност.
Направи нещо хуманно. Работи за общото благо.

Фокусирай се не върху болката, а върху хоби.
Върху разпускането и освобождаването.
Подхранвай с енергия не болката, а нещата,
които излизат от твоите ръце. От твоята душа.

Говори на себе си. На тялото си.
Говори на децата, на животните, на старците,
на бездомниците, на гълъбите, на дърветата,
на тревата, на цветята, на водата;
обърни се към Слънцето, погледни нагоре,
сподели на Господ, медитирай, моли се;
ако щеш – крещи на гората, на морето, крещи на небето, изкачи планина, крещи на върха ѝ,
крещи на припева, на боксовата круша,
крещи на стената, крещи на възглавницата,
а после поплачи върху нея…
Само не млъквай!
Защото преглъщайки всичко, което чувстваш,
ще потънеш в себе си и ще се удавиш.
Ти имаш право да чувстваш.
Ако „СЕГА“ замълчиш, ако не изживееш и потиснеш емоция, ако успееш да не изплюеш жлъчта, а я преглътнеш, ако не изразиш
емоция и се въздържиш,
то „ПОСЛЕ“ позволи на тялото си да я преживее,
да я изрази, да бушува, да избухне,
да се прояви, да се освободи, остави го да я отработи, да балансира, да се саморегулира.

Благодари на Бог за болестта! Благослови я!
Насложи епизодите в живота си като във филмова лента, разгледай, анализирай и се замисли:
какво не можеш да простиш?
Коя е ситуацията, която непрекъснато се повтаря?
Кой е твоят НЕнаучен урок, който се повтаря,
почукал на вратата ти вече като болест?

Ако Омар Хаям е казал:
„Не казвай на Бог че имаш проблеми. Обърни се към проблемите и кажи че има Бог!“,
то ти кажи: „Не казвам на Бог, че имам болест. Обръщам се към болестта и ѝ казвам, че имам Бог!“