Каква е целта на взаимоотношенията?
„За какво са всички тези трудности? – ще кажеш ти. – Защо просто да не останем сами със себе си?”
Тази мисъл е породена от вътрешен конфликт, възникващ тогава, когато взаимоотношенията ни носят твърде много трудности или болка. Макар и да съществуват малък брой индивиди, които наистина си живеят комфортно в самота, по-голямата част от нас се нуждае от допира, звука и топлината на другите хора. Защо? Защо ни привлича така общуването, което в крайна сметка ни носи само болка и разочарования?
Замисли се върху този въпрос. Той е много важен, ако се стремиш към покой. Каква е целта на взаимоотношенията?
Защо съществуват те?
Повечето от нас влизат във взаимоотношения с надеждата да получат нещо. Нима не е така? В зависимост от типа взаимоотношения, ние търсим дружба, защита, пари, възбуда или опасност, интелектуално стимулиране или физическо удоволствие. Списъкът може да стане много дълъг. Динамиката в отношенията между двама души е уникална във всеки случай.
При това положение, не общуваме ли изключително заради изгодата?
Да! Отговорът на въпроса „За какво съществуват взаимоотношенията?”, се състои в това, че те са необходими изключително заради извличането на полза. Но те съществуват не само заради изгодата, както я разбира егото. Напротив. Нито парите, нито властта, нито времето укрепват взаимоотношенията. Дори и най-горещата страст не ги изпълва със смисъл.
Толе съвсем точно го е казал: „Взаимоотношенията са призвани да ти донесат осъзнаване, а не щастие”.
Взаимоотношенията съществуват с единствената цел: да ни пробудят за осъзнаването на нашия Истински Аз.
Ако се надяваш, че взаимоотношенията ще ти донесат щастие, чувство за сигурност или ще те научат по-дълбоко да обичаш, значи се заблуждаваш. И въпреки че може с времето да преживееш тези чувства, все пак те няма да станат твои завинаги. След приключването на взаимоотношенията, ще можеш да се вгледаш назад и да видиш онези моменти, когато си бил щастлив или изпълнен с любов. Но ако бъдеш честен със себе си ще осъзнаеш, че в тези моменти, през по-голямата част от времето си се намирал вътре в своя ум. И от дълбините на ума си манипулирал своя партньор, за да получиш това, което ти е било необходимо.
Въпросът „защо действаш по един или друг начин”, само ще доведе до нов въпрос – „защо”. Отговорите на всички тези „защо” са като преследване на собствената ти опашка.
Струва ти се, че може някъде да уцелиш, но в резултат само се измъчваш и – в най-добрия случай – си докарваш леко главозамайване. Дори и да хванеш опашката си, що за улов е това? Опашката е продължение на кучето, което е продължение на опашката… Преследвайки своите проблеми, дори ако ги улавяш, няма да се избавиш от тях. И няма да намериш окончателното решение. Като си изясниш, защо се държиш по определен начин, ти само се задълбаваш още повече в своите проблеми.
Запомни, че твоят проблем не е в проблемите. Промяната в поведението няма да ти помогне да приключиш със страданията. Но приключвайки със страданията, ще успееш по този начин да промениш своето поведение.
Когато нещо не върви, както ни се иска, ние се пробуждаме. Струва си да се пробудим за осъзнаването на факта, че нещо не се получава така, както се опитваме да го поправим.
Пробуждането е хубаво нещо. Опитът да поправяш е грешка. Грешка е, защото мисъл и половина след пробуждането, в процеса се намесва паметта, и ние отново се плъзгаме обратно в автомисленето. Е да, пробуждаме се, поправяме своята възглавница, обръщаме се на другия хълбок и отново заспиваме. В топлина и уют доглеждаме своя чуден сън за това, как релсите някъде се срещат, и то не на хоризонта, а точно под краката ни.
~ Франк Кинслоу, „Тайната на истинското щастие“
