За нездравословното „здравословно“ смути – от Валентин Грандев

„…Днес модерни са съвсем различни практики, които щедро се „продават“ като „здравословни“, но дали в действителност са такива? Да вземем за пример скорошното „изобретение“ наречено смути. Високо оборотните ножове накълцват продуктите буквално на съставните им части. В процеса на смилане се нарушава клетъчната им структура, като по този начин някои вещества стават още по-лесни за усвояване от организма. В резултат на това за кратко се изпълваме с енергия, понеже абсорбираме за по-къс период от обичайния, най-вече плодовите захари. После естествено настъпва спад, който поради еуфорията от моментната фитформа не отчитаме. Сравнението с действието на кафето не би било коректно, но съществува сериозно сходство. Какво пропускаме употребявайки смутита? На първо място възможността организмът ни бавно и постепенно да се възползва от богатството на вещества в растителните продукти, които приемаме. С поглъщането на плодово-зеленчуковата каша изненадваме сериозно добре установения метаболитен ред. По този начин стигаме и до второто, което се състои в неизползване на всички полезни съставки. Не е ли съвсем логично, важни за организма ни вещества да останат неусвоени, защото са погълнати директно без дъвчене? Още в училище сме изучавали състава на слюнката. В нея се съдържат редица ензими, някои от които разграждат вещества още преди храната да постъпи в стомаха. Духовните учители говорят за това, че фините енергии или същности, се хранят единствено в процесите произтичащи по време на дъвчене. Ето защо всички практики препоръчват внимателно и съсредоточено използване на езика и зъбите. Но дори и да не вярвате в метафизиката на тялото и да сте убедени скептици, не може да не признаете, че даже на материално ниво, процесът на дъвчене притежава изключително важен физико-химичен смисъл. Разнородният коктейл съдържащ се в слюнката има за цел да подпомогне храносмилането и механичното смачкване на продуктите в никакъв случай не може да се сравни с превърнатото на каша в устата. В случая участваме в разхищението на безценни нутриенти (колкото и да не харесвам това определение), неусвоени поради несвойственото им поглъщане. В един момент при редовна употреба на приготвени по този начин храни може да се достигне състояние на недоимък на определени вещества, което да се отрази върху здравето. В такава ситуация се посещава специалист, който препоръчва необходимите количества минерално-витаминни комплекси (съдейки от симптомите или след целенасочено назначено изследване), които обичайно се приемат във вид на таблетки. Дъвченето е процес усъвършенстван стотици милиони години. Зъбите са еволюционно изобретение на стотици милиони години. Днес с едно натискане на копчето ги превръщаме в атавизъм, но с това единствено можем да си нанесем вреда. Ако с помощта на таблетки може да се отстрани проблема с недостига на вещества, то това не е решение за всички произтичащи от недъвченето усложнения. Безценните фибри намиращи се в растителните продукти са само част от уравнението поддържащо добра перисталтика. Процесът на дъвчене раздвижва целият храносмилателен тракт чак до дебелото черво. Смути с фибри, но без дъвчене е равно на какво? Съгласете се, че когато елиминираме едно от двете събираеми, които са различни от нула, резултатът не може да бъде еднакъв. И това е само един процес от многото, към които дъвченето има отношение.

Ще ви дам друг пример, описващ нецелесъобразността на хранителното разхищение наречено смути. Моя позната възхваляваше енергията, с която я дарява фино смления коктейл от десет бадема, десет ореха, десет фурми, банан, две ябълки, киви и няколко зърна какао. Твърдеше, че след закуска с него не се налагало да хапва нищо чак до… обяд?! Сигурно лесно ще се съгласите, че ако разпределите правилно изброените продукти може да издържите с тях до вечеря и дори до следващото утро. Но поради описаните по-горе механизми с всички тези пасирани супер храни се стига само до обяд. Напоследък уредите за смилане са спасителен пояс за родителите, чийто деца не обичат да ядат плодове. Хранителното възпитание започва още от бебешка възраст и пропуснатите първи уроци понякога не могат да бъдат наваксани по обиколни пътища. Употребата на смути с цел да се научат децата да ядат плодове, обикновено е обречена на провал. Малчуганите свикват с течната каша, но не и с вкуса на плода (понякога, просто защото не могат да го отделят от останалите съставни). Вероятно би с пасаторите вече сами се подготвяме за бъдните времена от филмите, когато храната ще се излива от стените. Това, на което трудно могат да бъдат научени с помощта на модерната каша е да откъснат плод, който често дори не са разбрали как изглежда и да го сложат в устата си. Рано или късно ще настъпи ден, в който ще са далеч от родителите си и без да притежават навика за хапване на плод или зеленчук ще бъдат заплашени от здравословни проблеми. Поради всичко това основната грижа на родителя би трябвало да се изразява не в инвестиране на пари в кухненски уреди, а във възпитание на малчуганите в правилни хранителни навици…“

Автор : Валентин Грандев 

Из книгата „Формулата на здравето или какво не се казва за храната“ 

Коментари ( 0 )