Сергей Лазарев за петте бариери към щастието

За петте бариери към щастието разказва руският учен, основоположник на метода за лечение „Диагностика на кармата“

Сергей Лазарев е световноизвестен руски учен, изследовател и лечител, основоположник на популярния в цял свят метод на лечение „Диагностика на кармата“. Истините, които той препредава в книгата си, са основополагащи за всяко духовно учение. Преди няколко месеца ви запознахме с част от аксиомите на Лазарев, изведени от неговата практика. Днес е време за още една порция от дръзките му хипотези.

Според Лазарев, съществуват 5 основни пречки пред всеки от нас, за да живеем щастливо и радостно и да умрем свободни. Ако не работим върху тях, постигането на резултат и духовно израстване е невъзможно, тъй като те са базисни.

Първа бариера – гневът и обидата, които таим през целия си живот към родителите си. Всички претенции ни пречат, дори и най-малките, като се започне от най-ранно детство.

Втора бариера – гняв и обида към близки и любими хора. Трябва да се мине стотици пъти през всички мигове на обиди към любими и близки хора, да им се прости, особено в периода на сексуалното съзряване, първата любов, периода на създаване на семейство и раждането на деца.

Трета бариера – недоволство от самия себе си, униние, нежелание да живееш. Според Лазарев, ако не се преодолее тази бариера, при жените програмата „недоволство от себе си“ се отразява много силно върху децата и внуците им. А често пъти е много по-трудно да простиш на самия себе си, отколкото на някого другиго.

Четвъртата бариера за преодоляване са всички съжаления за миналото. Непрекъснато недоволство, че животът ни не се е подредил както сме си представяли ние, или както ни го представят рекламите по телевизията, в крайно изострените си варианти, води до сериозни заболявания на физическо ниво.

Петата бариера – това са всички страхове и очаквания за бъдещето, които имаме от родителите си, баба си и дядо си плюс натрупаните от нашия житейски опит, от изживяното и прочетеното.

Лазарев смята, че ако по пътя към духовното израстване, в душата ни е останал поне един от тези пет фрагмента, колкото и усилия да полагаме за развитието си, практически няма да можем да постигнем никакъв резултат.

Най-важното е да простим човешкото, да усетим в себе си Божественото и да тръгнем от него по тази нишка към света и хората. А за да усетим в себе си Божественото, трябва да се научим да не се отричаме от любовта, да не я потискаме и при всяка ситуация да се грижим да запазим любовта, пише в „Диагностика на кармата“ Сергей Лазарев. Всичко друго идва след това.

Как се преодоляват тези пречки ли? Ами с добри дела и с молитва. „Обръщате се към Бог и се молите да запазите любовта, каквото и да стане, молите за прошка за това, че сте се отричали от любовта, обиждали сте се, осъждали сте, изпитвали сте отчаяние, страхове и съжаления.“, съветва Лазарев.

Според него, а и според много други автори и духовни учители, за да помогнем на своите деца и внуци, е необходимо да премахнем всичко, което пречи на любовта. Когато се обръщаме към Бог, и добре да Го помолим децата никога да не се отричат от любовта, да не потискат и дискредитират това чувство.

Нека си създадем текст на молитва, който да включва и молба децата да могат да запазят чувството си на любов към Бог дори когато се разпада животът им, когато рухват желанията им, когато съдбата им е жестока. „Молете се винаги и във всичко да могат да виждат Божествената воля и да умеят да прощават на другите и на себе си“, пише в книгите си руският изследовател.
„Необходимо е отначало да изпиташ любов, след това да се опреш на нея, да живееш с нея, а после да се откъснеш от всичко, което пречи на любовта, включително и от това, което преди е било жизненонеобходимо. В този момент може и да загинеш, ако любовта е недостатъчна“ – допълва той.

източник : spisanie8.bg

 

 

Коментари