Избрани цитати от Шри Шри Рави Шанкар

Шри Шри Рави Шанкар (роден през 1956 г. в Папанасам, Тамил Наду, Индия) е съвременен духовен водач, посланик на мира и инициатор на образователни, хуманитарни и благотворителни проекти по цял свят.sri-sri-ravi-shankar (2) Основател е на международните хуманитарни организации – Фондация „Изкуството  да  живееш“ и „Международна асоциация за човешки ценности“.Шри Шри Рави Шанкар вдъхновява хиляди хора по целия свят, дава им знанието как да  водят  щастлив  и здравословен живот.

за паметта

Коренната причина за всички проблеми и страдания в живота е забравянето на истинската ти природа. А самото спомняне на природата ти, която е божественост, носи свобода. Тук паметта е твоят най-добър приятел.

Паметта е пречка, когато не ти позволява да се освободиш от събитията, приятни или неприятни. Приятните събития създават жадуване и съревнование в ума и не позволяват нови преживявания. Неприятните събития изкривяват възприятието и създават параноя.

за миналото

„На миналото трябва да се гледа като на съдба. Ако си мислиш, че си имал избор в миналото си, настоящето ще се развали, защото съжаляваш за миналото. Продължителното съжаление за миналото създава много токсини в тялото, бъдещето не е светло. Виж миналото като съдба, бъдещето като свободна воля и живей в настоящия момент.“

за тревогите

Ако много се тревожиш, чувствата ти умират и се заклещваш в главата си. Тревогите правят ума и сърцето ти инертни и притъпени. Те ти открадват енергията и ти пречат да мислиш ясно. Тревогите те оплитат; пленяват те в клетка. Тревогите са несигурни, тъй като са за бъдещето.

Главата се тревожи, а сърцето чувства. Двете не могат да функционират едновременно. Когато чувствата доминират, тревогата се разтваря.

за тъгата

Тъгата е само твой навик. Вгледай се в ума си и ще видиш, “Това е тъга. Тя е просто неоснователна. Тя е собствено производство.” В момента, в който се вгледаш в ума си, собственоръчно изработената тъга изчезва. Ставаш свободен от нея. Това е просто понятие, както всички останали понятия.

….златната пътека, е там, където ти си пълен с ентусиазъм, ти бързаш, но в същото време си търпелив. Ти си търпелив, но не си летаргичен. Ти не отлагаш.

за проблемите

Проблемите и предизвикателствата идват, за да можеш да обърнеш ума си навътре. Вместо да обръщаме ума си навътре, когато се появят проблемите, ние какво правим? Преследваме проблема и  биваме изцяло потопени, изцяло завлечени в тази посока. Тогава нашата енергия намалява и ние се сриваме.

за осъждането

„Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.“

за егото

Егото те кара да се жертваш за дадена кауза. Егото дава сила и кураж и носи храброст да посрещнеш предизвикателствата с твърдост и упоритост. Силното его неутрализира депресията. Егото често се счита за себично, но то е най-великият мотивиращ фактор за творчество и щедрост. Егото те тласка да дръзнеш да се хвърлиш в непознатото.

за неловката ситуация

Обичай нещо от неловката ситуация. Това ще увеличи твоята зона на комфорт. Когато твоята зона на комфорт се увеличи, никой не ще може да ти натиска бутоните и ще станеш уравновесен и непоклатим. Всяка неловка ситуация е тест за това колко на дълбоко си в знанието.

за грешките

Когато направиш нова грешка, това не е грешка – ти си научил ценен урок. Но когато правиш една и съща грешка отново и отново, това е голяма грешка. Грешката просто означава, че си „пропуснал да научиш“ урока, който е дошъл пред теб. Не оплаквай грешката си. Просто си вземи поука от нея.

за увереността

Първата стъпка в придобиването на увереност е да знаеш, че не познаваш себе си. Когато си мислиш, че познаваш себе си, само тогава си приписваш всички негативни събития и качества. Но когато се събудиш и видиш, че всъщност не познаваш себе си, това е ново начало. Тогава ще откриеш толкова много силни страни вътре в себе си, които не си осъзнавал преди.

за искреността

Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта.

за поемането на отговорност

Духовният път не е бягство от отговорност, а поемане на отговорност. Колкото повече отговорност поемате на плещите си в живота, толкова повече израствате по пътя. Хората погрешно смятат, че пътят на духовното е бягство от тежък труд. Напротив, точно по Духовния път трябва да се върви енергично и ефективно.

за красотата

Открийте и разберете красотата на Творението, красотата във всеки човек, красотата вътре във вас и осъзнайте тази красота като природа на духа. Умът тича след красивото, оценява красотата, но има разлика между разбирането на красотата и желанието да я притежаваш. Само духовното осъзнава истински красотата. Когато забележите красота, знайте, че има дух. Ако някой е красив, то е защото има душа.

за приемането

Осъзнайте, че това, което е, Е. Приемането има два аспекта. Първият е приемането на настоящия момент такъв, какъвто е. Случило се е. Само когато вие приемате това, което е, идва покоят и тогава можете ефективно да промените нещо. Вторият аспект е да се приемат другите хора такива, каквито са.

за похвалата

След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.

за желанията

Желанията възникват от само себе си, без да те питат. А когато се появят, какво правиш с тях? Ако кажеш, че не искаш да имаш никакви желания, тогава това искане
се превръща в друго желание.

за ума

Умът ти никога не е в сегашния момент. Той се лута между миналото и бъдещето. Нетърпелив си за бъдещето или си гневен заради миналото. Целият ти гняв и съжаления са за миналото, което си е отишло, свършило. И цялото ти нетърпение е за бъдещето, което още не е дошло. Сегашният момент е толкова дълбок, не е плитък. Довеждането на ума в сегашния момент се нарича медитация, самадхи. Тук ти си в Бог.

за объркаността       

Объркаността е да мислиш, че радостта би била по-добра по друг път, когато ти вече си избрал един път. Каквото и да избереш, мислиш че другия ще ти даде повече радост. И в това състояние, взимаш възглавница и си лягаш. Радостта няма да е по-добра никъде и от нищо. Ти си източника на радост.

за баланса

„Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.“

за пътя, целта и търпението

Пътят е дълъг. Всяка стъпка е завършена сама по себе си. Не е като да се стремиш към постигането на някаква цел след определено време. Целта е във всеки момент. Въпреки това, пътят е дълъг. Схващаш ли? Пътят е много дълъг, но целта е във всеки един момент. Целта е там, където ти си търпелив. Ти не бързаш „Оо, искам Самади днес.” Да, трябва да имаш целия този ентусиазъм, но едновременно с него и търпение. Разбираш ли? Това е интересно качество. Тези, които са много ентусиазирани, нямат никакво търпение.

Коментари ( 0 )